Отново е сутрин, пак се събудих от кошмар. Този път си го спомням ясно и ще го опиша. Погледнат отстрани може би няма да е толкова кошмарен, но и най-обикновенните кошмари, сещате се за онези: „Вие бягате, някой ви гони“, но когато се събудим с чувство на обреченост са ужасно реални.
Бях отново в София, нещо по работа, хванах един трамвай, но не бях сигурен къде отивам. Имах някакви бегли инструкций къде трябва да сляза, какво да направя. Беше тъмно и непознато. И за да бъда верен на себе си, бях успял в момента на качването да пръсна върху празните седалки на мотрисата всичко, което притежавам. Подрънкват си релсите, главата ми пълна с мисли за работа, но изведнъж малко преди да се затворят вратите на поредната спирка ме пронизва натрапчива мисъл: „Слизай веднага, ти не си за там, отиваш някъде където не трябва“.
Слязох! в бързината бях успял да взема само себе си, всички мой „ценни неща“ бяха останали в заминаващата мотриса. Намирах се на непозната спирка с непознати хора, минаващи безлично покрай мен. Чувствах несигурност, но все пак успях някак си да намеря пътя до квартирата, чак там успях да направя проверка какво съм забравил/загубил. Всички материални неща, кредитни и дебитни карти, кодовете за тях, документи… За ирония или за добро телефона се оказа в мен. Набрах я, тя беше някъде на купон, чуваше се радостна глъч. Опитах се да говоря и да и си споделя проблемите, но тя не ме чуваше. Беше там далеч, неразбираща защо се обаждам и какво ме вълнува… В същото време в разговора, който се опитвах да проведа се включи още един мъжки глас, преплитане. От онези гласове с консистенция на висококачествен зехтин: „Здравей мило, как си днес… Толкова ми липсваш… Целувам те… Кога ще имаш възможност да се видим…“. И отново Тя: „Ало не те чувам, момент ще изляза където имам обхват“ – приятен звук от разпадане на връзката и гласът на оператора: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват“… Бях я загубил, бях я забравил някъде по спирките, някъде докато пътувах за КЪДЕ?
Събуждане – било е само сън, всичко си е тук, с изключение на операторския глас в телефонната слушалка: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват…“
Натрапчива мисъл остана: „приятен“ – защо звукът от разпадането на връзката беше приятен ?!?
