Този пост може би съдържа стряскаща информация.
Моля, не го четете, ако сте наплашени от първия, ако се страхувате от българската действителност в болниците или ако смятате, че това да се разказва за раждането и престоя в болницата са теми табу, които не трябва да се дискуртират.
Предупредени сте!
На Калояна, Катерина, Руди и Хриса
Сряда, 10 часа е. В 38 седмица съм. Пътуваме към частния кабинет на д-р Скочев, за да определи имам ли разкритие, а аз си представям дебелите му пръсти и съм почти сигурна, че прегледът ще боли.
Както и всички останали лекари, той отново не ме помни. Махам с ръка на това и започвам пак да обяснявам за чувствителната ми матка, закъснялата ми овулация и плаващата дата на термина.
Той е спокоен, улегнал над 50 годишен господин с чудесно чувство за хумор, което установявам по-късно в родилна зала. Бърка технично и ми съобщава лаконично: (още…)