Втора част

Този пост може би съдържа стряскаща информация.

Моля, не го четете, ако сте наплашени от първия, ако се страхувате от българската действителност в болниците или ако смятате, че това да се разказва за раждането и престоя в болницата са теми табу, които не трябва да се дискуртират.

Предупредени сте!

На последната женска консултация преди да родя, лекарката ми обяснява за сетен път, че за нормалното раждане трябва силна психика, каквато според нея нямам. Затова да обмисля пак и да избера секцио, имам време. Сред бисерите от този последен разговор е: “Подготви се за болка, не очаквай море и палми!“

След като родих, първото нещо, което виждам в хипер ултра турбо ВИП стаята ми е постер с море и палми. Заливаме се от смях.

вип стая

постер море и палми

Ще ни донесат Дара към 21.00 ч. и вече тръпнем в очакване.

Към 21.30 ч. не издържам и бавно тръгвам да си я търся. Още съм леко замаяна и вече много изморена. Тътря се с малки крачици и се придържам отвсякъде, за да не се разпадна на лего части.

През цялото време, от деня, в който родих, докато дойде време да ни изпишат, се чувствам като досадник, който трябва, за да привлече вниманието на екипа акушерки от неонатологията, или да застане на шпагат в коридора, или евентуално да се сбие с тях, за да го забележат.

След дългото чакане ми казват да я държа по 10 минути на всяка гърда през 3 часа. От 12 до 6 сутринта почивка. Вечерта все още не мога да я придържам добре, уча се, така че да ни е удобно и на двете. Всичко е ново и не знаеш къде се намираш.

първи опит

Със сигурност нищо не потича от гърдите ми и в коридора намирам дежурната докторка, която да попитам, ако не е нахранено бебето какво се прави.

Отговор: “Книжки, книжки!”

Гледам умно: “Кви книжки?”

Тя: “Кой не е чел книжки какво се прави и как се кърми?”

Започва да ми се повдига. Отношението към всички родили жени явно е еднакво. Няма как да се знае кой какво и дали е чел, но не намирам за необходимо да се обяснявам. Вътрешно я псувам. Влиза в стаята и като вижда Тодор веднага сменя тона и става много любезна.

тати и пашкулчо:)

Казва ни, че това че съм в индивидуална стая, не означава че ще полагат индивидуални грижи за мен и накрая завършва с: “Бебчето може да остане при вас, а ако майчето е изморено, може и да пренощува с другите бебенца в стаята на самотниците.”

След това изказване, трябва да си изрод, за да оставиш малкото си същество в “стаята на самотниците”, там би било логично да бъдат затворени всички гадни акушерки и докторки от персонала.

Благодаря й за любезността и тя си заминава.

Преди да започна да пиша тази втора част се чудя има ли смисъл от нея, тъй като преразказването на случилото се ме негативизира, което е излишно.

НО нали съм започнала, ще си доиграя хорото.

По време на престоя ми в родилно има над 20 бебета. Наблюденията ми са следните: докторите и акушерките от неонатологията се грижат прекрасно за бебенцата; факт е, че са много заети през цялото време, но пък отношението им към майките…. е това, което ме стресира и за което ще разкажа тук.

Екипите, които се сменят, според мен са три. Какво се случва с майките, явно няма как да бъде предадено като информация, затова се налага да се обяснявам почти на всички поотделно, че още нямам дори коластра. Гледат ме лошо и не ми вярват. За два дни се налага да обясня над пет пъти това, за да се смилят и да нахранят детето ми с адаптирано мляко. При всяко обяснение, следва болезнено стискане от страна на всяка една леля от персонала и установяване на това, което съм казала. Независимо от този факт, на едно листче е записано, че номер 150 се кърми.

Обяснявам същото и на следващия екип. Първо на лекарката, после на акушерката, въпреки това млякото ни в 12 не пристига. Чакам. Ходя. Питам..”Заети сме..Ще дойдем..”

Става 3. Питам пак. Всеки опит за комуникация е свързан с тичане след случайно срещнат човек от персонала, който бърза и не иска да те чуе. В 7 детето е пропуснало 2 хранения, истерично питам лекарката, с която съм се договорила още в 12, видяла е че нямам коластра и пак ме пита: “Ама вие не кърмите ли?”

Обяснявам й вече ядосано, че детето не е яло 7 часа и тя като че ли ме чува.

След малко пристига задъхана акушерка. Грабва количката с Дара и на въпроса ми, какво става ми се отговаря: “О, ми докторката не ви ли каза?“ и затръшва вратата след себе си. Тръгвам притеснено след нея, оказва се рутинно взимане на кръв, за да се види има ли жълтеница..Връщам се в стаята, където Тодор от реакцията на милата акушерка, седи пребледнял на отворения прозорец и чака да чуе нещо страшно. Успокоявам го.

От втория ден на престоя ми, в болницата няма топла вода. Има авария. Три дни не можаха да се справят с аварията, но парното си поддържаше 32 градуса.

На третия ден на визитацията се оплаквам от буци в гърдите. Не съм спала от болка. Докторката ме попипва през нощницата и ме пита: “Какво правиш ти бе? Сложи си топли компреси.”

Изсъсквам, че няма топла вода, за което тя не е информирана и това е втория път, в който си позволявам да репликирам за каквото и да било. Вероятно заради паниката и новостта на ситуацията не съм в кондиция за скандали, а кротко трая при всяка обида или малоумна смешка.

Обясняват ми, че в общата баня има бойлер и оттам мога да си взема вода:

Ето я общата баня.

Малко след визитацията минава акушерка от Неонатологията, стиска ме пак и ме пита:

“Какво е правил мъжа ти 9 месеца?”

Дори не разбирам тая смешка, нищо не ми е смешно.

По-късно се сещам какво значи и се възмущавам наум, защото при стимулиране на гърдите по време на бременността се увеличават контракциите, които и без това имам. За пореден път се убеждавам колко безумна може да бъде комуникацията между пациент и човек от мед.персонала.

Междувременно ме консултират дистанционно, и добре че е братовчедка ми, за да ми каже за:

– крема Гармастан, който облекчава болката и спомага за зарастването на раните

– помпата за гърди, която ми помага в началото много

– силиконовите зърна, да е жив и здрав дизайнерът им

и куп други жизненоважни за момента съвети, които логично би било да получа от персонала в болницата.

На третия ден съм все повече в час с порядките на този зандан и осъзнавам, че щом съм във вип стая, всички мислят, че съм секцио и вероятно, че съм богата и лигава, което допринася за “доброто” отношение към моята вип персона.

Знам, че медицинският персонал не е финансово мотивиран, но в отделението Неонатология като цяло докторите и санитарите са любезни, а акушерките не са. Те обаче са тези, с които комуникираш по-често.

Едната от тях ми казва да пия кисело мляко и всичко ще се оправи. Аз обаче издирвам докторката, и така чак след три дни с разранени и подути гърди тя ме съжалява, и ми изписва хомеопатични за отпушване на млечните канали и увеличаване на кърмата. Тя е доктор Пеева и ми отделя към 15 минути, за да ми обясни как точно да се изцеждам. Заради рогадите ми казва да не слагам Дара да суче поне два дни. Да изцеждам коластрата и да давам нея и добавка от шише. Най-накрая адекватно отношение.

След малко акушерката идва и ми казва: ” Абе мен слушай, слагай я на гърда и пий мляко.” Да си увеличавам кърмата при запушени канали и да продължим с разраняването на гърдите не ми се вижда добра опция и решавам да се доверя на Докторката, естествено.

На четвъртия ден Скочев минава на визитация. Той е шефът на отделението, затова преди визитата му стаята ми се чисти три пъти по- осторожно. Той влиза, вижда хомеопатичните топчета и пуска смешка: “ Ако не ти помогнат, няма да ти навредят.“ Успокояващо:)

Иначе матката ми се е контрахирала добре и съм готова за изписване, но Дара е с жълтеница и се налага да останем, за да се напича на лампа.

Като я видях и се разплаках. Малкото й черепче увито и залепено с бинт и лейкопласт, за да пази очите при нагревките. Нали е за добро, се примирявам

Същия ден следобед забравят да я сложат на лампа, ходя да питам три пъти.

Ей, сега ще я вземат.. и така до вечерта.

А сме там само заради това. Вечерта получавам обяснение от новата смяна: “Абе, нещо сме се объркали.”

Може да е трудно да се работи в такива условия и с това заплащане. Вероятно всички те са професионалисти в областта си, но никой не ги е учил на любезност или просто на човешко отношение.

“Акушерки, родилата жена е объркана и безпомощна. Прибавете към това хормоналните промени, следродилните болки и болките в гърдите. Това, че през родилното минават хиляди жени не оправдава неадекватното Ви поведение.

Бъдете по-търпеливи и по-мили или си сложете табелки: Отговарям за бебето, но не и за майката!”

Има и добри жени там. Една от малкото любезни, е акушерката от снимката. Тя ми показа как се къпе бебето и какво се прави след това:)

На следващия ден съм готова и приготвена за изписване още от сутринта. Изчакваме за още малко изследвания и следобед ми я носят с червени бузи от лейкопласта и с изречението:

“Бебето Ви е готово за изписване, но Вие не сте..”

“Е как да не съм, аз чаках да мине тва с лампата?”

“Еми нали сте секцио, тук сте 7 дни”

Отивам да се моля на шефката на неонатологията и тя ме парира със същото изречение. “Нали сте вип стаята, щом сте секцио по здравна каса сте тука 7 дни.” Моля се учтиво да проверят документите ми и да ме пуснат.

Чувствам се като в лудница, от която не мога да избягам.

Проверяват. ”Да, добре.” С леко пъшкане.. “Ще Ви изпишем.”

След час получавам моята епикриза с объркани имена, задраскани и поправени с химикал. На другия ден нейната епикриза с грешка в описанието: мъжки пол. Задраскано и поправено на: женски.

Като се направи грешка би било логично да се напечата наново. Това е официален документ, но вероятно в отделението са екологично настроени и пестят всеки лист хартия.

Сетих се за един майстор, който беше монтирал накриво кранчетата над една мивка и като му казахме, той завъртя кранчето и попита: “Работи ли?” Ние: “Работи.” Той: “Еми, тогава кво искате?”

На изписването моля да ми дадат мляко, защото наближава часът за хранене. Отказват ми.

Мили са до последно. Изписват ни.

Навън тихо се сипе сняг на парцали. А малкото ни същество е облечено в бял космонавт, за да е в унисон с времето.

“Дара” означава повелителка на стихиите.